Jeremiah 8

1В онова време, казва Господ , ще извадят от гробовете им
костите на Юдейските царе и на техните първенци,
костите на свещениците и на пророците,
и костите на йерусалимските жители;
2 ^a и ще ги пръснат пред слънцето и луната,
и пред цялото небесно воинство, които те обичаха,
на които служиха и които последваха,
които потърсиха и на които се поклониха;
тези кости няма да бъдат събрани, нито погребани,
а ще служат за тор по лицето на земята.
3 ^b И смъртта ще бъде по-желана от живота
за всички останали, оцелели от този лош род,
които биха останали във всички места, където бих ги изгонил,
казва Господ на Силите.

Грях и наказание

4 При това им кажи: Така казва Господ :
Който падне, няма ли да стане?
Който се отбие, няма ли да се върне?
5 ^c И така, защо се отби този йерусалимски народ
с неизменимо отбиване,
като се прилепват за измамата
и не искат да се върнат?
6 ^d Слушах и чух, но те не говореха право;
няма кой да се кае поради злото си
и да каже: Какво сторих!
Всеки се връща в своето поприще,
както кон, който стремително тича в боя.
7 ^e Даже щъркелът по небето знае определените си времена
и гургулицата, и лястовицата, и жеравът
пазят времето на идването си;
а Моят народ не знае закона Господен .
8 ^f Как казвате: Ние сме мъдри
и законът Господен е с нас?
Ето, наистина и него
лъжливото перо на книжниците е обърнало в лъжа.
9 ^g Мъдрите се посрамиха,
уплашиха се и бяха хванати;
ето, отхвърлиха словото Господне ;
и каква мъдрост има в тях?
10 ^h Затова ще дам жените им на други
и нивите им – на онези, които ще ги завладеят;
защото всеки, от малък до голям,
се е предал на сребролюбие;
от пророк до свещеник –
всеки постъпва лъжливо.
11 ⁱ И повърхностно лекуваха раната на дъщерята на народа Ми,
като казваха: Мир, мир! А пък няма мир.
12 ^j Засрамиха ли се, когато извършиха мерзости?
Не, никак не ги досрамя,
нито са знаели да почервенеят;
затова ще падат между падащите,
ще бъдат поваляни, когато ги накажа, казва Господ .
13 ^k Напълно ще ги изтребя, казва Господ ;
няма да има гроздове на лозата,
нито смокини на смокинята
и листът ще повехне,
и даже това, което съм им дал, ще избяга от тях.
14 ^l Защо още седим?
Съберете се, нека влезем в укрепените градове
и нека загинем там;
защото Господ , нашият Бог, ни е предал на погибел
и ни е напоил с горчива вода,
понеже съгрешихме пред Господа .
15 ^m Очаквахме мир, но никакво добро не дойде,
време на изцеление – но, ето, смущение.
16 ⁿ Пръхтенето на конете му се чу от Дан;
цялата страна се потресе от гласа на цвиленето на яките му коне;
защото дойдоха и изпоядоха страната и всичко, което има по нея,
града и онези, които живеят в него.
17 ^o Защото, ето, Аз пращам върху вас змии, ехидни,
които не могат да бъдат омаяни,
а ще ви хапят, казва Господ .
18 Дано бих намерил утешение за скръбта си!
Сърцето ми е от дъно изнемощяло.
19 ^p Ето гласа на дъщерята на народа Ми,
която вика от далечна земя:
Господ не е ли в Сион?
Царят му не е ли в него?
Защо Ме разгневиха с изваяните си идоли,
с чуждите суети?
20 Премина жътвата, мина се лятото
и ние не се избавихме.
21 ^q Съкрушен съм поради съкрушението на дъщерята на народа Ми;
помрачен съм; ужас ме обзе.
22 ^r Няма ли балсам в Галаад?
Няма ли там лекар?
И така, защо изцеляването на дъщерята на народа Ми
не се по-добри?